Изкопни работи през зимата и в дъждовен сезон – кога багерът може да работи
0879412023Кога изкопните работи могат да се изпълняват през зимата
Изкопните работи не спират автоматично с първия студ, но условията на обекта се променят съществено и това трябва да се съобрази с графика. В по-голямата част от страната теренът остава обработваем и през декември и януари, стига горният слой да не е замръзнал на дълбочина, която багерът не може да пробие. Замръзнала кора от пет-десет сантиметра обикновено се отнема с копаене, но при продължителни минусови температури почвата може да се втвърди до половин метър и тогава производителността пада драстично. Затова първият въпрос, който си задаваме преди да запалим машината, е колко дълбоко е замръзнало, а не каква е температурата на въздуха в момента. Ако изкопът е плитък – за кабел, за поливна система или за основа на ограда – работата често е напълно възможна и през януари. Ако обаче предстои котлован за мазе или за септична яма с дълбочина над два метра, студът може да превърне една седмица работа в две и половина, а разходите за труд и за машина се увеличават пропорционално. Планирането предварително, включително с резерв от два-три дни за лошо време, е това, което прави разликата между спокоен обект и изнервен клиент.
Какво означава замръзнал терен за багера и за самия изкоп
Замръзналата почва се държи различно от сухата и това задължително се отразява на избора на машина и на начина на копаене. Когато горният слой е твърд, зъбът на багера не реже, а чупи, и вместо чист профил на изкопа се получават неравни ръбове и отделни буци, които после трудно се уплътняват. Затова при минусови температури е по-добре да се работи с по-тежка машина или с хидравличен чук за разбиване на кората, вместо да се настоява малкият багер да свърши същото за три пъти повече време. Вторият проблем е самата почва – замръзналите буци, извадени на повърхността, не могат да се използват за обратно засипване, докато не се размразят и не се разбият, а това означава, че материалът трябва да се складира отделно и да се остави на място, където няма да пречи. Третият, често подценяван момент, е дъното на изкопа: ако то замръзне преди полагането на фундамент или на тръба, основата трябва да се отстрани допълнително, защото замръзналата почва при последващо размразяване губи обем и пропада. Затова при зимни изкопни работи винаги се оставя резерв от десетина сантиметра, който се сваля непосредствено преди следващия етап.
Дъжд, сняг и разкалване – как се пази теренът
Дъждът и снегът променят терена по-бързо, отколкото изглежда, и най-големият враг на обекта е калта, а не студът. Един разкален двор след двадесет литра дъжд на квадратен метър се превръща в място, в което багерът потъва до оси, а всяко преминаване оставя коловози, които после трябва да се изравняват за сметка на собственика. Затова още преди първата кофа е добре да се реши къде ще минава пътят на машината, дали има нужда от временна настилка от трошен камък или от дървени подложки, и къде ще се складира изкопаната пръст, без да задръства достъпа. В дъждовен сезон изкопът се прави на по-къси участъци – вместо един дълъг траншей от тридесет метра, който за една нощ се пълни с вода, по-разумно е да се работи на етапи и всяка отсечка да се затваря в същия ден. Водата в изкопа не е просто неудобство: тя размива стените, прави ги нестабилни и може да предизвика срутване, затова при дъждовно време наклонът на откосите се прави по-полегат, а при нужда се поставя и помпа, която да изважда натрупаното. Ако теренът е глинест, той задържа вода и става хлъзгав, докато песъчливият се отводнява по-бързо, но пък стените му се рушат по-лесно.
Как се планира графикът на обекта извън активния сезон
Графикът на зимния или дъждовния обект се прави с мисъл за времето, а не срещу него, защото отлагането на един етап заради дъжд обикновено не е въпрос на избор. Реалистичното планиране започва с прогноза за седмица напред и с яснота кои дейности задължително трябва да се случат в един и същи ден – например изкопа, полагането на тръбата и засипването. Ако тези три стъпки се разкъсат във времето, отвореният изкоп стои и събира вода, а стените му работят срещу нас. Затова е добре още при уговорката с фирмата да се уточни какво се случва при неподходящо време: дали дните се пренасрочват без неустойка, има ли допълнително плащане за изчакване на техника и кой поема разходите, ако обектът бъде спрян по средата. Полезно е и да се предвиди буферен ден между изкопа и следващия етап, за да не се налага бетоновозът да чака, докато се изпомпва вода. Практичните неща, които вършат работа преди самото копаене, са няколко:
- ясно обозначени подземни кабели и тръби, проверени и на място, а не само по схема;
- осигурен достъп с ширина поне три метра, почистен от сняг и лед;
- решено къде отива изкопаната земя – извозване или складиране на обекта;
- предварително уговорени материали за засипване и укрепване;
- телефон на човека, който отговаря за обекта, ако времето се обърне.
Техника и безопасност при ниски температури
Машината също има своите граници при ниски температури и това е нещо, което се усеща още при първия запуск. Хидравличното масло е по-гъсто, маркучите са по-твърди, а металът е по-крехък, затова при минус пет и надолу е разумно багерът да работи на по-ниски обороти в първите десет-петнадесет минути, докато системата загрее. Акумулаторите губят капацитет на студ, двигателят пали по-трудно, а ако машината нощува на открито, сутрин може да загубим час само в подготовка. По-добре е техниката да е под навес или поне да е обърната с двигателя срещу вятъра, а преди работа да се проверят нивата на течностите, състоянието на гъсениците или гумите и дали по хидравличните маркучи няма напукани участъци. От гледна точка на безопасността зимните изкопни работи имат още една особеност: замръзналата повърхност изглежда стабилна, но под нея често има размекната почва, така че багерът може да потъне с една гъсеница изведнъж. Затова не се доближаваме с машината на по-малко от метър и половина от ръба на изкопа, не оставяме изкопаната пръст точно до борда и не пускаме хора в изкопа, докато не е укрепен или докато откосите не са достатъчно полегати.
Какво да подготвим на обекта преди багерът да влезе
Подготовката на обекта преди багерът да влезе често отнема повече време от самото копаене и именно тя решава дали денят ще бъде продуктивен. Първо се осигурява достъп – пътека с ширина поне три метра, почистена от сняг и от лед, без стърчащи корени и без кабели, които са прекарани на плитко. Ако на мястото има стар бетон, паднало дърво или насип от строителни отпадъци, те се махат предварително, защото всяка минута на багера в разчистване се плаща като изкоп. Второ, уточнява се къде отива изкопаната земя, включително дали ще се извозва с камион или ще остане на обекта за обратно засипване, тъй като при зимни условия камионът може да не успее да влезе в разкален двор и това да блокира целия ден. Трето, проверяват се подземните комуникации по наличните схеми и на място, защото една срязана тръба или кабел обезсмисля цялата икономия от бързо копаене. Накрая се определя къде ще стоят материалите – пясък, трошен камък, тръби, кофраж – така че да не пречат на движението на машината и да не се налага после да се местят с ръце. Когато тези неща са уредени предварително, изкопните работи минават в рамките на предвиденото време дори когато времето не е идеално.