Котлован с багер: как се копае голям изкоп за сграда на стъпала, с откоси и извозване

0879412023

Има изкопи, при които багерът влиза за два часа и излиза – дупка за колона, траншея за тръба, яма за пън. И има изкопи, при които машината работи два-три дни и на обекта се върти цял транспорт. Котлованът е от втория тип. Това е големият изкоп под цяла сграда – не под една стена, а под цялата плоча, често с мазе или подземно ниво.

Разликата не е само в кубиците. При котлован грешките се виждат късно и се плащат скъпо: срутен откос, който е затрупал дъното, прекопан сантиметър, който после се връща с трошен камък, или камиони, които чакат по половин час, докато багерът се обърне. Затова тук редът на работа е почти толкова важен, колкото самата техника на копаене.

Кога един изкоп е вече котлован

На практика границата е около 1,5–2 м дълбочина и площ, по-голяма от самата кофа. Под тези размери говорим за изкоп за основи или за единична яма. Над тях вече има значение как ще влезеш, как ще излезеш, къде ще слагаш пръстта и как ще товариш.

Котлован се копае, когато:

  • под плочата трябва да се стигне до здрава носеща пръст – често 2,5–4 м;
  • има предвидено мазе, изба или подземен гараж и дълбочината минава 3 м;
  • сградата е широка и освен дъно трябва да се осигури място за работа на хора и кофраж около периметъра.

Какъв багер влиза за такъв изкоп

Тук не важи правилото „по-голяма машина – по-добре“. Важи правилото „достатъчна машина с достатъчен обхват“.

За дъно на 2–3 м стига багер около 8–12 тона с кофа 60–80 см. За 4–5 м трябват 14–20 тона, защото не е важно само колко дълбоко стига стрелата, а колко чист остава изкопът, когато копаеш на ръба на обхвата. Когато машината работи на предела си, дъното излиза вълнисто, а стените – на зъби.

Две неща се гледат преди да се договори машината:

  1. Реална дълбочина на копаене – по каталог тя е при идеални условия. На практика вадиш 20–30 см надолу от сметката.
  2. Височина на товарене – ако багерът е слязъл на дъното и трябва да хвърля пръстта в камион горе, на 4 м това е почти невъзможно. Тогава се копае отгоре, а дъното се доизчиства от машина на самото дъно.

Стъпала и берми: как се копае дълбоко, без да падне откосът

Вертикална стена от 3–4 м в пръст не се държи. Дори да изглежда стабилна в първите часове, след дъжд или след като камион мине на метър от ръба, тя тръгва. Затова дълбокият котлован се копае на стъпала.

Работната схема, която върши работа на повечето обекти:

  • всяко стъпало е високо 1–1,5 м;
  • между стъпалата остава берма – равна ивица от 1 до 1,5 м, по която машината може да мине и която спира падаща пръст;
  • наклонът на откоса е по-полегат при пясък и насипни почви, по-стръмен при глина и слепени материали;
  • горният ръб се държи чист – избутаната пръст се маха, а не се трупа на ръба.

Пръстта от изкопа не се слага на по-малко от метър от ръба на котлована. Колкото по-висока е купчината, толкова по-голяма е тежестта върху откоса – а той не носи.

Ако обектът е тесен и няма място за полегати откоси, стъпалата се правят по-къси, а стената се укрепва с кофраж или обшивка. Това е решение на конструктор, не на багериста – машината само прави мястото за укрепването.

Ред на копаене: откъде се започва и накъде се върви

Най-честата грешка е да се започне от средата. Тогава машината остава заобиколена от пръст и няма как да излезе, освен като си направи рампа.

Нормалният ред е:

  1. Очертава се контурът и се копае по периметъра, за да има къде да се оттича водата и къде да стои машината.
  2. Прави се входна рампа – полегат път надолу, по който багерът слиза и при нужда излиза. На 3 м дълбочина рампата е дълга 8–10 м.
  3. Копае се на ивици, като всяка следваща ивица е до вече изкопаната – така машината винаги има равна основа под себе си.
  4. Стъпалата се оформят в края на всяко ниво, а не накрая на целия изкоп.

Поръчката на пръстта също следва този ред: първите 30–50 см са горен слой с трева и корени, той върви отделно. Ако дворът ще се възстановява, този слой е ценното – останалото е просто баластра и глина.

Извозването: където се губи или печели времето

Багерът копае бързо. Той чака. В голям изкоп машината прекарва повече време в товарене и завъртане, отколкото в самото копаене, и ако камионите не идват навреме, работата спира.

Основни неща за подредба:

  • багерът товари от страната, от която камионът може да влезе и да излезе напред, без да прави завой на ръба;
  • кофата се изсипва над каросерията, а не от високо – иначе пръстта удря стените и се разпилява около колелата;
  • пълната кофа не се върти над хора, над нивелир или над открит изкоп, където работят други;
  • броят камиони се смята по цикъла: ако пълненето на един камион е 5–7 минути, а обиколката до депото е 40 минути, сам камион не стига – трябват два или три, иначе багерът стои.

Ако няма къде да се извози пръстта, тя остава на обекта. Тогава още в началото се определя къде е временното депо – на равно, далеч от ръба и така, че след засипката да не се налага да се мести два пъти.

Последните 20 сантиметра

Дъното на котлована не се копае до проектната кота с кофата на багера. Машината сваля до 10–20 см над нивото, а останалото се зачиства – с права кофа, с планерна кофа или на ръка при малки площи.

Причината е проста: всяко прекопаване разхлабва пръстта и тя вече не носи това, за което е предвидена. Ако все пак се прекопае, дупката не се запълва с изкопана пръст обратно – слага се уплътнен материал, трошен камък или беден бетон, според проекта.

Проверката на нивото става с нивелир или с лазер, поставен извън зоната на движение. Дъното се проверява на няколко точки по диагонал, не само в единия ъгъл – иначе сградата тръгва наклонена още от плочата.

Работа до съседни сгради и подземни комуникации

Когато котлованът е на метри от съседна къща или ограда, въпросът вече не е само твой. Изкопът намалява носещата способност на пръстта под съседната основа, а колкото е по-дълбок, толкова по-далеч стига влиянието.

Практически правила:

  • предварително се знае къде минават водопровод, канал, кабели и газ – при нужда се проверява с пробни сондажи или се вика представител на дружеството;
  • копаенето до чужда основа се прави с наклонен откос, никога с подкопване отдолу;
  • не се оставя открит изкоп до съседна стена за дни – затваря се или се укрепва;
  • след всеки дъжд откосът се оглежда наново, защото това, което е било здраво вчера, днес може да е с пукнатина по ръба.

Вода и кал: къде котлованът се превръща в проблем

Дълбокият изкоп събира вода отвсякъде – от дъжд, от течове, от подпочвен слой. Ако дъното не е с лек наклон към една точка, водата остава на петна и разкалва точно там, където после ще стъпи армировката.

Затова още при копаенето дъното се прави с минимален наклон към ъгъл, в който стои помпа. Ако се очаква подпочвена вода, помпата е на обекта от първия ден, а не се търси в момента, в който багерът потъва.

В кал тежката машина губи сцепление и започва да се плъзга по рампата. Тогава се изчаква или рампата се застила с трошен камък. Работата в каша не пести време – тя само премества проблема към момента, в който трябва да се вади закъсала машина.

Какво се уточнява преди да дойде багерът

  • точни размери и кота на дъното – не „около 3 метра“, а чертеж;
  • има ли трасировка и кой я е правил;
  • къде е мястото за временно депо и има ли приемник за излишната пръст;
  • може ли камион да стигне до ръба на изкопа и да излезе без завой;
  • има ли ток и вода на обекта за помпа и осветление;
  • кой следи нивото – багеристът копае по маркировка, а не по усет.

Когато тези неща са ясни, голям изкоп се прави спокойно и в срок. Когато не са, машината стои на обекта, чака решение, а накрая разликата се плаща два пъти – веднъж за престой и веднъж за преправяне.